Александър Вутимски (1919-1943) си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия.
Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Пише в списание „Златорог” още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен е повече със стиховете си, но има и разкази и есета.
