Тя е на 23 години. Студентка, необвързана и бременна. Да абортира е престъпление, роди ли – обществото ще я порицае, срам ще бележи семейството. Героинята на тази история няма изход и решава сама да махне плода… Спасяват живота ѝ в последния момент.
40 години по-късно Ани Ерно зашлевява Франция и света със спомените от дневника си. Тя никога не преодолява травмата от 1963 г., но не спира да говори за нея.
За да няма повече жертви на криминални аборти.
За да воюва за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца.
Ани Ерно е родена на 1 септември 1940 г. Прекарва детството и младостта си в Ивто в Нормандия. Произходът ѝ е скромен, родителите ѝ са работници, а след това дребни търговци, собственици на кафене-бакалия. Следва в университета в Руан, а след това в университета в Бордо. Става сертифициран учител, а през 1971 г. завършва висше образование по съвременна литература. В началото на 70-те години преподава в лицея Бонвил, в колежа Евир в Анеси ле Вьо, след това в Понтоаз, а по-късно започва работа в Националния център за дистанционно обучение.
„Годините” е най-знаковата ѝ книга, а „Изпитанието” вдъхнови режисьорката Одри Диван за едноименния ѝ филм L’événement, спечелил награда „Златен лъв” от фестивала във Венеция през 2021 г.
През 2022 г. Ани Ерно получи Нобелова награда за литература за „смелостта и клиничната прецизност, с които разкрива корените и колективните ограничения на личната памет“.
