„Равелщайн” е роман за приятелството и за усилието да откриеш същността сред купищата емоционални наноси, сред тривиалното и материалното на съвременния свят. Затова и е създаден като своеобразна биография на философа Алън Блум, който твърди, че Америка от края на XX век отказва да говори честно за проблемите си, крие се зад удовлетворяването на желанията, приема релативизма и се отрича от основите, потапя се в „нихилизъм, но без бездната“.
”Равелщайн“ е едновременно мемориал и възхвала на приятелството, великото родство по избор. Белоу сам ни подсказва как трябва да четем романа – както неговият герой Чик наблюдава света – запленени от феномените, от естественото за децата вглеждане в реалността, към която трябва да приближиш любящото си лице.
