По традиция поетесата Мария Донева превежда историите на котката Мог и в стихове. Ето как звучи римувана „Коледата на Мог”:
Коледата на Мог
от Джудит Кер
превод в стихове – Мария Донева
Доброто коте Мог един път се събуди,
усети нещо странно и почна да се чуди.
Не я помилва никой. Заети бяха всички.
Рисуваше си Деби с моливи и боички.
Лепеше нещо Ники, облегнат на стената.
Големите пък бяха заети със храната.
Защо не й се радват, а всеки й се мръщи?
Със непознати хора днес беше пълно вкъщи.
Един усмихнат чичко с балонче във ръцете.
Две лелички – на пръсти със шарени пакети.
„Това не ми харесва!” – сърдито Мог си каза.
Излезе във градината и легна на перваза.
Сега какво да прави? С кого да поиграе?
Реши да си подремне, наместо да скучае.
Внезапно се събуди. О, не! Не беше сън!
Видя дърво…
което…
вървеше там, навън!
Мог стресна се: „Дърветата не бива да вървят!
Те трябва неподвижно и мирно да стоят.
Едно дърво проходи ли, не знам какво ще стане!
То може да се спусне и с клони да ме хване!”
Мог хукна и след малко убежище намери –
със нокти се захвана и взе да се катери.
Дървото се развика: – Слез долу! Слизай, Мог!
„На покрива отивам, че той е по-висок.
Това дърво хем ходи, хем вика и говори!
Я аз да си се скрия. Ще ида там, най-горе.”
Дървото долу вика, отгоре Мог се мръщи.
Накрая то прегракна и влезе вътре вкъщи.
А Моги мръзне вън! И даже – що да види! –
по мокрите и ледени червени керемиди
започнаха да падат едни неща мънички,
а също и по Мог, по нейните ушички,
по лапите, опашката… Премръзна й носът.
Снежинки Моги виждаше съвсем за първи път!
”Мяу, взех да огладнявам… а и от студ треперя…”
Дошло бе вече време да хапне за вечеря.
– Мог мрази да е гладна! – тревожно Деби каза. –
Да я нахраним, мамо! Със тебе ще изляза.
Напълниха паничката и викаха Мог двете,
но тя да си остане там, горе, предпочете.
И скрита до комина, за цяла нощ навън,
остана Мог, заспа и засънува сън:
Качена бе на облак, високо горе пак,
от облака се ръсеха мишлета като сняг,
Мог радостно ги гонеше и мъркаше с наслада…
Но изведнъж усети, че в бездната пропада!
На сутринта семейството стоеше притеснено,
защото Мог бе гладна, сама и на студено.
Закуската отдавна сервирана им беше,
но всеки се тревожеше и никой не ядеше.
И веселият чичо, и той с тъга я чака,
а пък едната леля направо се разплака.
Внезапно чуха шум да идва от комина.
А после нещо тупна във тяхната камина.
– Това е Дядо Коледа! – едната леля викна.
– Не, той не е с опашка! – в миг другата възкликна.
А Деби се досети: – Хей, Моги си дойде!
Прегърна я и Мог започна да преде.
А после я изкъпаха, защото беше мръсна.
Това не й хареса изобщо.
Но по-късно…
По-късно, след това, денят прекрасен стана.
И къщата – в украса от пода до тавана.
Дървото беше спряло да ходи и мълчеше,
нагиздено с играчки – и то прекрасно беше.
А Моги бе на топло. Похапна до насита.
Подаръци получи. Почувства се честита.
И всички й се радваха. Вън трупаше снегът.
Така посрещна Коледа Мог за първи път.
