Някъде през 1743 г., докато си изкарва хляба като секретар на френския посланик във Венеция граф дьо Монтегю, Жан-Жак Русо (1712-1778) се впуска в интелектуалното приключение, което ще го направи един от най-големите политически мислители в историята на човечеството. Установил известна причинно-следствена връзка между недъзите на прехваленото
по онова време управление на Венецианската република и ширещата се сред венецианците нравствена разруха, гордият гражданин на Женева заключава, че всичко в крайна сметка опира до политиката и че нравственият облик на един народ се изгражда от неговите политически институции.
