Първият руски лауреат на Нобелова награда за литература, поет, публицист, литературен критик и преводач, Иван Алексеевич Бунин, е роден във Воронеж през 1870 г., в дворянско семейство. В юношеските си години работи като редактор и чиновник, а първият му сборник със стихове е публикуван в Орел през 1891 г. През 1903 и 1909 г. получава Пушкиновата награда на Руската академия на науките и е избран за почетен академик.
След болшевишката революция емигрира във Франция, където продължава литературната си дейност. През 1933 г. получава Нобелова награда за литература за „строгото майсторство, с което развива традициите на руската класическа проза“.