Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен.
Паралелът с Томас Ман и неговата „Вълшебната планина“ е неизбежен.
Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите. Повече информация »