Любомир Илиев превежда поезия, проза и драматургия от немски език. Завършва немска гимназия през 1968 г. и немска филология през 1974 г. в Софийския университет. През 1975 – 1979 г. е аспирант и асистент в катедра „Немска филология“ на същия университет. От 1980 до 1985 г. е редактор в сп. „Панорама“, специализирано в преводна художествена литература, до 1989 г. е негов заместник-главен, а в последвалите две години – и главен редактор. От 1993 г. е член на Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия. През 2003 г. става и член на Президиума му, през 2020 г. напуска и се връща в България. От 1999 г. Илиев е член и на Гьоте Гезелшафт във Ваймар. Любомир Илиев е шесткратен носител на Наградата на Съюза на преводачите в България (1985 г. за „Смъртта на Вергилий“ от Херман Брох, 1990 г. за „Корабът на глупците“ от Себастиан Брант, 1999 г. за „Фауст“ от Гьоте и 2013 г. за „Сомнамбулите“ от Херман Брох).
Двукратен носител е на Националната награда Христо Г. Данов за художествен превод (2008 г. за автобиографичната „Да люспиш лука“ на нобелиста Гюнтер Грас и 2009 г. за „Човекът без качества“ на Роберт Музил). Получава австрийската държавна награда за художествен превод 2011. Носител е и на призовете „Сребърната сова“ (2019) на Европейския преводачески колегиум, Национална награда за превод „Стоян Бакърджиев“ (2025) и др. Преводач е на „Фауст” и „Балади“ от Гьоте, „Кучешки години“, „Старата камера” и „Да люспиш лука” от Гюнтер Грас, „Човекът без Качества” и „Лутанията на възпитаника Тьорлес” от Роберт Музил, „Метаморфозата” и „Процесът” от Франц Кафка, „Избраникът“ на Томас Ман, „Макс и Мориц“ на Вилхелм Буш, „За сънищата“ на Зигмунд Фройд, стихове на Шилер, Рилке, Нели Закс и др.
