„В тоя Левиатан върховната власт е изкуствена душа, която дава живот и движение на цялото тяло; длъжностните лица и другите представители на съдебната власт – изкуствени стави; наградата и наказанието, чрез които всяка става и член са прикрепени към седалището на върховната власт и са подтиквани към изпълнение на задълженията си, са нервите, които вършат същото това нещо в естественото тяло; благосъстоянието и богатството на всички отделни членове са силата; salus populi, безопасността на народа – неговата работа; съветниците, които му внушават всичко, което той трябва да знае, е паметта; справедливостта и законите – изкуствен разум и воля; гражданската хармония – здраве; размириците – болест; и гражданската война – смърт.“
Томас Хобс пише тези думи преди 360 години в увода на „Левиатан”. Днес книгата все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Тя успешно показва прехода от средновековното
към модерното мислене във Великобритания. И дори сега някои от идеите в нея да са остарели или изместени от по-модерни и приложими в съвременния свят политически тези, „Левиатан“ показва откъде тръгват и върху какво стъпват днешните политически теории. А това е решаващо за възпитаването на критична мисъл.
