В частта „За християнската държава” Хобс разглежда природата на християнската държава и повдига въпроса на кои Писания трябва да се доверяваме и защо. Ако някой може да претендира за свръхестествено откровение, надвишаващо гражданското право, то тогава ще има хаос, а горещото желание на мислителя е той да бъде избегнат. Според него може да се вярва само на Библията.
В четвъртата част „За царството на мрака” Хобс не говори за Ада – той не вярва нито в него, нито в Чистилището. За философа царство на мрака е невежеството, което е противник на светлината на истинското знание. „…не е нищо друго освен заговор на измамници, които, за да добият власт над хората на тоя свят, се опитват с неясни и погрешни учения да угасят естествената светлина на природата, както и тая на Евангелието, така че хората да не бъдат готови за бъдещото царство Божие.
