Ето какво се случи: тя оставила един мъж, оставила втори, тръгнала пак да пътешества с първия; зарязала го да умре сам. Едното й дете го отнела „историята“, а другото – разни „усложнения“ (и в двата случая предавам какво казваха хората), а тя решила, че е способна да се отърси от всичко това, и дошла в Бока Гранде като туристка. Una turista. Така поне твърдеше. Всъщност дойде тук не толкова като туристка, колкото като временно пребиваваща, макар да не правеше разлика между двете. Не обръщаше внимание на разликите.
Живееше като в сън. Умря, изпълнена с надежда.
Джоун Дидиън (1934 – 2021) е американска писателка – авторка на романи, филмови сценарии, публицистични текстове със социално-политическа насоченост и др. Литературната й кариера започва като студентка в Университета „Бъркли“, след като печели награда за есе, спонсорирана от списание „Вог“. Дидиън е сред водещите представители на т.нар. Нова журналистика, а творчеството й се свързва с контракултурата на шестдесетте години на XX век и Холивудския лайфстайл. Лауреат е на многобройни престижни литературни награди, сред които и американската Национална литературна награда за нехудожествена литература (National Book Award) през 2005 г., присъдена й за „Годината на магическото мислене“ (изд. „Лист“, 2021). През 2013 г. президентът Барак Обама връчва на Джоун Дидиън Националния медал за хуманитаристика.
