Там Инок никому не казал дума,
а право у дома – дома? – къде е
домът му? – мигар има дом? – забързал
към къщи. Слънчев бил денят, макар
и мразовит, докато от морето
през заливите гъстата мъгла
от две страни забулила света
със сива пелена, пред него пътя
отрязала и само тесен ръб
от клюмнали горички и ливади
оставила отляво и отдясно.
Встрани, на оголялото дърво
пищяла зъзнеща червеношийка
и тежко се отронвал мъртъв лист,
от влагата налегнат. Все по-силно
ръмяло, здрачът ставал все по-гъст,
додето най-накрая през мъглата
за миг над него сякаш просветляло –
и той бил вече там.
Алфред лорд Тенисън (1809 – 1892) е най-значителният поет на викторианска Англия. След смъртта на Уилям Уърдсуърт през 1850 г. той заема неговото място като поет-лауреат и остава на тази почетна длъжност към двореца до края на живота си. През 1883 г. по настояване на министър-председателя Уилям Гладстон поетът е удостоен с наследствена аристократична титла. В творчеството си Тенисън продължава традициите на предхождащите го поети-романтици, което личи в богатата му образност, в изкусното боравене с ритмите и музиката на думите.
Поемата „Инок Ардън“ (1864) е вдъхновена от истинска история. Тя става много популярна с вълнуващия си романтичен сюжет.
