Живеем в обратно време. Движим се от независимост към подчинение, от разум към суеверия, от усилия към очакване на чудо, от самоконтрол към разгул на щенията, от вяра в ефективността на индивида към вяра в ефективността на племето. Все по-слабо разбирайки света, хората все по-трескаво търсят разбиране без усилие.
И хлътват в конспиративни теории, за чието схващане усилия не се изискват: просто има група лоши хора, които контролират всичко и лъжат всички; и когато ги премахнем, всичко ще стане – внезапно, чудодейно – добре.
Какво можем да направим? Можем – трябва – да постъпим като възрастните хора „по Хабермас“ – да се заемем с решаването на проблемите пред нас.
