Корабът ни можеше да се приближи до плажовете и тъй като никой не ни виждаше, можехме да застанем до други кораби, да виждаме какво става във вътрешността им. Можехме да се доближим много до пристанищата, за да наблюдаваме от борда хората, новите сгради, огромните промени, които претърпяваха градовете, полята, целият свят. Само че никога не слизахме от кораба. Никой не ни беше казал, че не биваше да го правим. Но предчувствахме, че не биваше, защото да напуснем кораба, макар и само за малко, щеше да означава да развалим магията.
“Корабът на децата” е от малкото произведения на Марио Варгас Льоса за деца.
