Сюзан Зонтаг пише „Болестта като метафора“ през 1978 г., докато тя самата страда от рак на гърдата. В изследването си Зонтаг показва как метафорите и митовете, които обгръщат определени болести – особено рака, – допринасят значително за страданията
на пациентите и често ги възпират да потърсят подходящо лечение. Чрез демистификация на фантазиите, свързани с рака, Зонтаг го показва такъв, какъвто е – болест, а не проклятие, не наказание, със сигурност не и повод за срам, а болест, която е до голяма степен лечима, ако се открие навреме и се третира адекватно.
Почти десетилетие по-късно, с появата на нова стигматизирана болест, съпроводена с мистификации и „наказателни метафори“, Зонтаг пише есето СПИН и неговите метафори, в което разгръща тезите от предишната си книга, като ги прилага към пандемията от СПИН
