Между утрото и вечерта се побира един човешки живот – морето, лодката, работата, любовта, децата, приятелите и малките неща, които оплитат нишката на смисъла във всекидневието. С характерния си напевен стил Фосе изоставя граматическите правила, за да размие границите между настоящето и спомена, между присъствието и отсъствието. Роман за онова трудно изразимо пространство, в което и най-обикновеният живот проблясва като поезия отвъд думите.






